ЦАРЕВИЦАТА - ЗЛАТО ОТ ДРЕВНОСТТА
„Преди много години, когато индианците за първи път се появили на земята, живял един човек далече от другите индианци. Той не познавал огъня и се хранел предимно с корени, кори от дървета и ядки, но този индианец се почувствал много самотен, уморил се да рови за корени, загубил апетит и няколко дена спял под слънцето.
Когато се събудил, той видял нещо, което стояло близо до него и от което в началото много се изплашил. Но когато това нещо го заговорило, сърцето му се стоплило, защото това била една красива жена, с дълга руса коса, която въобще не приличала на индианка.
Жената го завела до една много суха трева, казала му да вземе съчки и да ги трие една в друга. Много скоро от тях излязла искра, тревата я подхванала и бързо като стрела пламъкът изгорил всичко. Тогава тя казала: „Когато слънцето залезе , хвани ме за косата и ме влачи по изгорялата земя.” Индианецът се възпротивил, но тя му обяснила, че когато на листата на тази трева се покаже нейната коса, тогава семената ще бъдат готови за използване. Индианецът направил това, което жената му казала, и от този ден, когато индианците видят коприната по стъблото на царевицата, знаят, че красивата жена не ги е забравила” (Thompson, 1929)
Дълъг път изминава царевицата след тази легенда.
Изминали са 530 години от деня, в който двама войника на Христофор Колумб виждат на остров Куба едно ново и непознато растение.
Днес царевицата заема трето място след пшеницата и ориза по площи, а второ след пшеницата по производство на зърно.
По данни на акад. Н.Томов до 2000 година, в резултат на широка и разнообразна селекционна дейност в Институт по царевицата – Кнежа са изпитани над 200 хил. нови хибрида! Днес, продължавайки да работим за Вас броят им расте! В отговор на Вашите търсения представяме нови царевични хибриди, адаптирани към променливите и непредсказуеми климатични условия, стрестолерантни, високодобивни и конкурентни на чуждата селекция.
Вашето доверие поставихме на първо място и успяхме да създадем 20 царевични хибрида в последните 6 години от различни групи на зрялост и направления на използване!
БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ СЕ ДОВЕРИХТЕ НА ДОКАЗАНАТА БЪЛГАРСКА СЕЛЕКЦИЯ!
Доц. д-р Наталия Петровска
Директор на Институт по царевицата - Кнежа
Селскостопанска академия обявява прием на заявления за участие по Програма „Еразъм+“ в периода 26 юли – 30 септември, 2021 година.
Съгласно Договор No 2020-1-BG-01-KA103-078128 между ССА и Център за развитие на човешките ресурси, допустими за финансиране са следните дейности:
1. Мобилност на докторанти с цел обучение;
2. Мобилност на докторанти с цел практика/стаж;
3. Мобилност на служители с цел преподаване;
4. Мобилност на служители с цел обучение.
Планираните дейности следва да бъдат осъществени най-късно до края на месец септември, 2022 година.
По Договор No 2020-1-BG-01-KA103-078128 Селскостопанска академия разполага със 120 места за мобилности на служители с цел обучение/преподаване и 10 мобилности за докторанти. Броят на мобилностите е индикативен и е възможно да се променя в зависимост от получените заявления и реализираните дейности.
Документите, свързани с кандидатстването, може да намерите на електронната страница на Селскостопанска академия, секция „ЕРАЗЪМ+“, подсекция “Администриране“.
Заявленията се подават в ЦА на ССА само на хартиен носител.
Владимир Савчев Вълчинков е роден на 16.04.1921 г. в гр. Кнежа, в семейството на шивач. През 1939 г. завършва гимназията в Оряхово. В периода 1939-1944 г. е студент в Агрономическия факултет на Софийския университет. След дипломирането си започва работа в Института в Кнежа (тогава Опитна станция). След отбиване на военна служба през 1946 г. е назначен за асистент по селекция на царевицата. В предиода 1953-1956 г. е ръководител на опитно поле в село Карвуна, Балчишко към Добруджанския замеделски институт. Колегите му от този институт го канят да остане при тях, но той се завръща в Кнежа и продължава работата с царевицата. Активно участва в работната група по царевицата, формирана през 60те години под ръководството на проф. Кирил Киряков от ВСИ-Пловдив. Членовете на тази група по-късно са видни селекционери като Никола Томов, Никола Астаджов, Атанас Севов, Трифон Георгиев, Панайот Станев, Григорий Найденов и др.
През 1962 г. Владимир Вълчинков е на шестмесечна специализация в Институт Мартонвашар към Унгарската академия на науките, при доктор Ищван Ковач. В този институт е създаден първият царевичен хибрид в Европа след Втората световна война, като там е построен и първият завод за хибридни семена. През 1966 г. Владимир Вълчинков защитава кандидатска дисертация под ръководството на проф. Киряков, а през 1976 г. след защита на дисертация на тема „Хетерозисът при царевицата“ става доктор на селскостопанските науки. Заемал е различки административни длъжности в Института в Кнежа, като в периода 1959-1969 г. е негов директор. През това време (1962 г.) Институтът е специализиран по въпросите на царевицата. В научната си кариера Владимир Вълчинков има публикувани стотици научни и научно-популярни статии и създадени десетки, първоначално сортолинейни, а в последствие и междулинейни хибриди. Няколко от тях са оставили значима следа в нашето земеделие. Основен автор е на хибрид Кн-36 (1968 г.). Това е първият български двулинеен (прост) царевичен хибрид. По-късно академик Г.С. Галеев от СССР използва майчината линия на хибрида (73/56 В) за създаването на хибрид Визит, които се отглежда на милиони хектари.
В края на 60те години са признати още царевични хибриди на Института в Кнежа, които изместват чуждестранната селекция. През 1972 г. научен колектив от Института – Владимир Вълчинков, Атанас Севов, Кана Рускова, Григорий Найденов и Гето Тодоров стават лауреати на Димитровска награда за създадените и внедрени в практиката хибриди Кн-35, Кн-36, Кн-38 и Кн-2Л602.
През 1970 г. Държавна сортова комисия признава царевичния хибрид Кн-2Л611, създаден от Владимир Вълчинков. Този хибрид извършва своеобразна зелена революция в нашето земеделие и не случайно тогава е наречен „шедьовър на българската селекция“. Отличава се с висока продуктивност, сухоустойчивост и адаптивност, с лесно семепроизводство. Отглежда се повече от 30 години у нас, като в пика на неговото разпространение (края на 70те и началиото на 80те години) достига 40 % от площите за царевично зърно в България. В края на 80те години се отглежда и в Краснодарския край на Русия. Хибридът е отличен със златен медал на Пловдивския панаир през 1976 г.
За цялостната му научна и селекционна дейност през 1988 г. Владимир Вълчинков става „Герой на социалистическия труд“. След пенсионирането си продължава да работи в Института в Кнежа. В последните години от творческия си път е основен автор на хибридите Кн-613 и Кн-625, които също намират много добър прием в практиката. За тези два хибрида през 2005 г. той посмъртно е награден с почетния плакет на Национална фондация „Тодор Рачински“.
Владимир Вълчинков и хибрид Кнежа 36 (1968 г) |
Хибрид Кнежа 36 | Хибрид Кнежа 2Л 611 |
Владимир Вълчинков с акад. Г. С. Галеев (СССР), д-р Н. Пешев (СФРЮ), акад Н. Томов, д.р Ринке и д-р Тройер (САЩ) и др. в полето на ИЦ-Кнежа по време на 10-тия Конгрес на Еукарпия, септември 1979 г. |
Владимир Вълчинков с колегите – Йордан Йорданов, Григорий Найденов и Атанас Севов в селекционното поле на института.
|
Селскостопанска академия обявява прием на заявления за участие по Програма „Еразъм+“ в периода 29 март – 14 май, 2021 година.
Съгласно Договор No 2020-1-BG-01-KA103-078128 между ССА и Център за развитие на човешките ресурси, допустими за финансиране са следните дейности:
1. Мобилност на докторанти с цел обучение;
2. Мобилност на докторанти с цел практика/стаж;
3. Мобилност на служители с цел преподаване;
4. Мобилност на служители с цел обучение.
Планираните дейности следва да бъдат осъществени най-късно до края на месец септември, 2022 година.
По Договор No 2020-1-BG-01-KA103-078128 Селскостопанска академия разполага със 120 места за мобилности на служители с цел обучение/преподаване и 10 мобилности за докторанти. Броят на мобилностите е индикативен и е възможно да се променя в зависимост от получените заявления и реализираните дейности.
Документите, свързани с кандидатстването, може да намерите на електронната страница на Селскостопанска академия, секция „ЕРАЗЪМ+“, подсекция “Администриране“.
Заявленията се подават в ЦА на ССА само на хартиен носител.
Институт по царевицата - Кнежа разполага със семена от царевични хибриди реколта 2020 г.
Кнежа 307, Кнежа 310, Кнежа 317, Кнежа 435, Кнежа 461, Кнежа 560,
Кнежа 561, Кнежа 564, Кнежа 613, Кнежа М625 и Кнежа 683А.
Цена 4.50 лева без ДДС.
за количества и доставка тел: 09132/7507.
Високо качество, атрактивни цени.
Нашата селекция работи за Вашите интереси!
Страница 9 от 20