Водени от всичко това, работим още по-усилено и през 2023 г. ще предложим на земеделските производители 8 нови хибрида царевица – посочи в интервю за „Агровестник“ доц. д-р Наталия Петровска, директор на Института по царевицата в Кнежа.

-Доц. Петровска, представете се на нашите читатели, откога сте директор на института, в какво направление работите?

-Доц. д-р съм в направление „Селекция и семепроизводство на културните растения“, а по професия съм агромом „Растителна защита“. Възпитаник съм на АУ Пловдив. Директор съм на Институт по царевицата – Кнежа от 01.08.2018 г. след избор на конкурсен принцип. Автор и съавтор съм на 5 хибрида царевица в различни направления на използване и групи на зрялост. Всички те са вписани в Сортовата листа на страната и се радват на добър прием от земеделските стопани.

Институтът по царевицата – Кнежа е създаден през 1924 г. като опитно поле към съществуващото тогава Земеделско училище. През 1925 г. с Указ № 77, подписан от Н.В. Цар Борис III се утвърждава създаването му. За цялата си почти вековна история институтът преминава през различни структури, но от 1962 г. се профилира в Институт по царевицата, отговарящ за Националната координационна програма при тази култура. Днес е структурно звено в системата на Селскостопанска академия София и единствен Институт по царевица в страната.
За периода след профилирането на Института (1966 – 2020) тук са създадени и официално признати 107 бр. царевични хибриди, като само за последните 4 години (2018-2021) те са 13. Много награди и отличия е получил институтът за този дълъг период, но за нас най-ценна е подкрепата и доверието, което получаваме от нашите партньори и клиенти. Работим съвместно със сродни институти в Северна Македония, Сърбия, Румъния, Китай и Турция. Наши хибриди се произвеждат освен в България, в Гърция, Турция, Молдова и Казахстан.
В последните години отбелязваме ВЪЗРОДЕН ИНТЕРЕС КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ЦАРЕВИЧНИ ХИБРИДИ. Показателен е фактът, че тази година реализирахме семената си още преди стартиране на пролетната кампания.
Търсенето на царевични хибриди, които освобождават площите своевременно и се прибират със стандартна влага, ни мотивира да работим усилено и днес можем да се похвалим с десетки ранни хибриди, които освен че са отличени със златни медали и почетни плакети на национални и международни изложения и от Съюза на изобретателите в България, са и сред най-търсените ни продукти на семенния пазар. Това са Кнежа 307, Кнежа 310, Кнежа 317, Кнежа 320, Кнежа 435, Кнежа 442, Кнежа 461 и още много други. Хибридите ни от по-късните групи пък са предпочитани за силаж от животновъдите и намират отличен прием сред тях. Голям е и интересът към захарни и пукливи царевици, които са създадени по класически метод на селекция, не са ГМО и са подходящи за директна консумация и преработка. Водени от всичко това, работим още по-усилено и през 2023 г. ще предложим на земеделските производители 8 нови хибрида царевица.
НОВИТЕ ХИБРИДИ, КОИТО ПРЕДЛАГАМЕ, НОСЯТ СИГУРНИ ДОХОДИ ОТ ДЕКАР И ПОЧТИ НИКАКЪВ РИСК ПРИ НЕБЛАГОПРИЯТНИ АГРОКЛИМАТИЧНИ УСЛОВИЯ. Не на последно място бих отбелязала и атрактивната цена, на която се предлагат нашите семена.
Пак ще подчертая, че за последните 4 год. са признати 13 царевични хибрида, които намериха широк прием сред земеделските стопани. Това са: Кн 317, Кн 320, Кн 564, Кн 565, Кн 568, Кн 570А, Кн 571, Кн 572, Кн 573, Кн 575, Кн 648, Кн 649 и Кн 651. Всички те са подходящи за зърно и силаж. Хибридите от ранната и средно ранната група са най-търсени от производителите за зърно. Подходящи са за отглеждане във всички региони на страната и могат да се използват за втора култура.
От всички хибриди има осигурен посевен матариал. Сортовата листа ще бъде актуализирана през 2023 г., тъй като имаме новопризнати хибриди на ИЦ-Кнежа. През тази 2022-ра предложихме 36 хибрида високодобивни и отлично адаптирани към климатичните условия царевични хибриди

-Освен със селекция в ИЦ се разработват и предлагат технологии за производство на царевица при различни производствени и почвено-климатични условия. Кои са най-атрактивните и достъпни ли са за земеделците?

-До 2000 г. се смяташе, че агротехнологиите са изчерпали своите възможности за повишаване потенциала на селскостопанските култури. С навлизането обаче на нова земеделска техника, технологиите придобиха важно значение за повишаване добивите от земеделските култури и ние се стараем да сме в крак с модерното земеделие.
Най-голям интерес за земеделските стопани в царевичното производство, се оказа предложената от нас технологична схема „Система Плюс“. Тя се изразява в смесено засяване на 2 или повече хибрида, близки по вегетация, в общ посев и произведени по схема на смесване. Увеличаването на добива е в рамките на 10-12%, дължащо се на преопрашването на хибридите.

-През последните години, във връзка с глобалното затопляне, все повече се говори, че соргото ще бъде алтернатива на царевицата, вашият коментар?

-От няколко години нашият екип работи съвместно с научните екипи на Институт по фуражите – Плевен, и Земеделския институт – Скопие. В трите института се провеждат съвместни опити за изпитване на количествени и качествени показатели на двете култури – царевица и сорго. Досегашните резултати показват по-висока сухоустойчивост при соргото, но липсва потенциала за добив и качество на зърното при царевицата. Двете култури могат да се отглеждат едновременно, без това да измества, която и да е от тях.
Целта, която си поставих като директор е да увелича пазарния дял на нашите хибриди и да върна родната селекция по българските земи. Твърде амбициозна задача, но с подкрепата на цялото ръководство – на място и в ССА, научния колектив, административен, технически и помощен персонал, тази мисия се оказа успешна.
Неслучайно през последните 5 години Институт по царевицата е носител на 15 престижни награди и отличия от СИБ, ИТИ, НАЗ, международното изложение АГРА и ССА. Не е случаен и фактът, че от няколко години не можем да задоволим напълно търсенето на семена от нашите хибриди, поради малката площ, с която разполагаме за семепроизводни посеви.
Заслуга за популяризирането на нашите продукти и практични резултати имат много национални и международни издания. Благодаря на „Агровестник“ за подкрепата и връзката, която създават с нашите клиенти!

Въпросите зададе Велина ПЕТКОВА

повече в Агровестник- стр. 5-19

Цялото интервю може да прочете на сайта на „Агровестник“