Днес честваме 139 години от Съединението на България. На 6 септември 1885 г. хиляди българи, живеещи на изкуствено разделена територия, се обединяват и заживяват заедно вече не само духом, но и без географско разделение помежду си.
Това е една забележителна дата в историята на страната. След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединение с освободените българи.
Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет, който трябва да осъществи съединяването на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с местното население, се учредяват и комитетите „Съединение“.
През февруари 1885 г. начело на комитета застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и е обречено на неуспех.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.
След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.
Във времето след този радостен за целия народ ден обаче идва предизвикателството Съединението да бъде опазено и защитено. Редица общественици и революционери дават живота си за тази национална кауза, родила се и живяла години наред в умовете и сърцата на българите, разделени несправедливо от Великите сили.
Фактът, че днес празнуваме 138-та годишнина от националното Съединение, доказва и девиза, че именно „Съединението прави силата“.
И днес актуални остават поуките от този изстрадан, но тържествен акт за България, а именно, че обединен около една кауза и една цел, превърнати в години бленувано желание, българският народ е силен и в състояние да постигне всичко.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
ПРОГРАМА
Дата: 3 септември 2024 г
Час: 10:00
Място: Читалище „Борба” – гр. Кнежа
10.00 - 11.00 – Регистрация
11.00 – 12.00 - Тържествена сесия
12.00 – 13.00 – Празничен концерт
13.30 – 14.30 – Обяд в ИЦ-Кнежа (Посещение на Демонстративно поле)
14.30 – 15.30 – Пленарни доклади
20.00 - Официална вечеря, Ресторант „Хибрид“, гр. Кнежа
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ
„УСТОЙЧИВО И КОНКУРЕНТНО СЕЛСКО СТОПАНСТВО В КОНТЕКСТА НА ГЛОБАЛНОТО ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА“
Дата: 4 септември 2024 г
Час: 09:00
Място: Институт по царевица – Кнежа
09.00 – 10.00 - Пленарни доклади
10.00 – 10.30 – Кафе пауза
10.30 – 11.10 – Пленарни доклади
11.10 – 12.10 – Доклади от научни сесии
12.10 – 13.10 – Обяд
13.10 – 14.00 – Доклади от научни сесии
09.00 – 14.00 - Постерни сесии
14.00 – 14.30 – Закриване на Юбилейна научна сесия
На 17 април екип от Институт по царевицата – Кнежа взе участие в Ден на кариерата организиран от Аграрният университет в Пловдив.
Институт по царевицата в Кнежа, като водеща организация в изследването и развитието на царевичната култура, редовно участва в този форум, представяйки своите постижения и иновации. Сътрудничеството между академичните институции и специализирани изследователски центрове е от съществено значение за развитието на съвременното земеделие и предоставя на студентите ценен поглед към приложните науки.
Пред студентите от Аграрен университет – Пловдив, ИЦ-Кнежа презентира своята програмна акредитация на докторска програма „Селекция и семепроизводство на културните растения“ от професионално направление 6.1. „Растениевъдство“, област на висше образование 6. Аграрни науки и ветеринарна медицина в Селскостопанската академия. Докторската програма, предлагана от института, е отлична стъпка за тези, които искат да допринесат за научните изследвания и иновациите в аграрния сектор. Участието на Института в Деня на кариерата подчертава значението на научните изследвания в аграрния сектор и възможностите за кариера, които той предлага. Това е пример за практическото приложение на академичните знания и умения, което е от съществено значение за развитието на квалифицирани специалисти, готови да отговорят на нуждите на съвременното земеделие.
В неформална обстановка, на обособен щанд на института, студентите се срещнаха с професионалисти, които работят върху реални проблеми и да научат повече за възможностите за стаж, работа и обучение в тази област.
Денят на кариерата в Аграрния университет в Пловдив е важен мост между теорията и практиката, който помага на студентите да направят първите стъпки към успешна професионална реализация в аграрния сектор
Денят на Земята се отбелязва на 22 април. Този ден е символ на обединението на усилията на хората по целия свят в стремежа към опазване на околната среда и насърчаване на устойчиво развитие. Науката играе ключова роля в разбирането на сложните процеси, които се случват на нашата планета и предоставя необходимите знания за разработване на решения за предизвикателствата, свързани с изменението на климата, загубата на биоразнообразие и замърсяването. В България, както и в много други страни, Денят на Земята се отбелязва с различни инициативи, които целят да информират и мотивират обществото за активно участие в защитата на околната среда. Също така, този ден е възможност за размисъл за връзката между човечеството и природата, и за необходимостта от създаване на баланс между научния прогрес и запазването на земните ресурси.
Изборът на правилния хибрид и времето на засяване са критични за успешното отглеждане на царевица. И през тази година Институт по царевицата – Кнежа предлага хибриди, доказали своите стопански качества, като Кнежа 310, Кнежа 435, Кнежа 462, Кнежа 560, Кнежа 561 и Кнежа 683А, резултат на дългогодишна селекция и научни изследвания. При избора на хибрид е важно да се вземат предвид, регионалните климатични условия и почвените характеристики.
Повече информация в интервюто на доц. д-р В. Вълкова – зам. Директор на Институт по царевицата – Кнежа пред Агри.бг
Страница 1 от 20