Институтът по царевицата гр. Кнежа води началото си от 1924 г. Тогава със Заповед № 4054 от 25.10.1924 г. на Министъра на земеделието, е открито Опитно поле в гр. Кнежа за създавене на мрежа от опитни институти, като гръбнак на агрономическата наука в страната. Реалното му създаване е извършено с Указ № 77 от 03.12.1925 г., подписан от Негово Вличество цар Борис ІІІ.
"Да се направи от Кнежа голям просветен център за земеделеца в цялата дунавска България."
Указ на цар Борис ІІІ
"Село Кнежа ще има земеделско училище, опитно поле и семепроизводно стопанство. Опитното поле ще облагороди семената на сеющите култури и създаде и нови такива ..."
вестник "Кнежански вести" , 1924 г
Началото на научните изследвания се поставя през 1926 год. с разработване и извеждане на програма за подобряване на работата с царевицата. Първите опити с пшеница са заложени през 1928 г., а през есента на същата година се открива “депо за добитък в Кнежа”, което през 1939 год. прераства в Опитна станция по животновъдство. Научноизследователската програма е разширена с разгрнатата подобрителна работа при фасул, ечемик, овес и слънчоглед, а през 1930 г. се залагат първите опити с обработка на почвата, торене и отглеждане на растенията.
Прeз 1931 г. Опитното поле се обединява със семепроизводното стопанство към Практическото земеделско училище в Държавна земеделска опитна стаенция със значително по-широка научна програма и семепроизводна дейност.
Първата сграда на Института - 1925 г.
Жътва в семепроизводното стопанство на Института - 1929 г. Мичерлихова вегетационна къща - 1930 г.
В периода до 1930 г. се слага началото на сортоизпитването и селекция на царевицата, пшеницата, ечемика, овеса, фасуа и първи опити по обработка на почвата, окопаване на растенията и торене. Най-голямо научно и сеекционно постижение на Института е създаването на сорта зимна мека пшеница № 301, признат през 1948 г. Сортът е създаден от Жеко Чолаков и Борис Белев. Създадени са и сортовете ечемик № 90, Овес № 26, Слъчоглед Възкъсен № 90 и Софийско-Кнежански 3/18 от д-р Атанасов.
По пътя на масовата селекция през 1926-28 г. Жеко Чолаков създава първият сорт "Бяла седефана" царевица. Вторият сорт е получен от д-р Атанасов "Жълта местна подорена - 1857". По-късно са създадени и други сортове "Твърда бяла № 241", "Кнежанска твърда, портокалова № 1241", "Кнежански твърда жълта № 1006".
По агротехниката на царевицата работят от 1929 г. Атанас Смирнов, Петко Радомиров, Крум Петков, Йордан Йорданов, Гриша Найденов и създават цялостна програма по обработка на почвата и торене. Установяват подходщи срокове на сеитба, гъстота на посева.
Най-голямо научно и селекционно постижение на Института през този период е създаването на сорт Зимна мека пшеница № 301, заемащ 70 % от площите на културата в страната. В резултат на подобрителна работа с № 301 и по пътя на половата хибридизация със сортовете Окерман, Юбилейна І и ІІ са излъчени и други перспективни сортове пшеница: № 14, Червенка и т.н. Създадени са сортовете Ечемик № 90, Овес № 26, Слънчоглед Възкъсен 386 и Софийско-Кнежански 3/18.
Подобрителната работа с царевицата започва през 1926 г. По пътя на масовата селекция е създаден първият сорт “Бяла седефена царевица”, а чрез отбор в жълти местни царевици – “Жълта местна подобрена – 1857”. Широко приложение в практиката намират сортовете: “Твърда бяла № 1241”, “Кнежанска твърда портокалова № 1965”, “Кнежанска твърда жълта № 1006” и др. Нов етап в селекционната работа е междусортовата хибридизация започва през 1949 г. От стотиците изпитани хибриди са признати и районирани само 9 бр., от които най-широко разпространение намира “Жълта местна подобрена х А 26
От 1951 г. се поставя началото на междулинейната хибридизация. В Института се проучват и чуждестранни сортове, междусортови и междулинейни хибриди, в резултат на което в практиката намират приложение двойните междулинейни хибриди: “ВИР – 42”, “Охайо С-92”, “Висконзин 641 АА”, “Канзас 1859” и др.
Научноизследователската работа по агротехника на царевицата започва през 1929 г. с установяване подходящите срокове на сеитба, гъстотата на посева, сеитбената нарма и др. Първите опити по обработка на почвата са заложени през 1931 г. В продължение на девет години се разработва и извежда цялостна научноизследователска програма по обработка на почвата, торене и ролята на предшествениците в отглеждането на пшеница, царевица, слънчоглед, овес, фасул и други култури. Въведена е двуполката “пшеница–царевица”, елиминирана е черната угар с въвеждане на тревно-фуражни сеитбообращения, заменяне на тревните смески с люцерна и т.н.
Първите опити с торене на царевицата са заложени през 1931 г. Установява се торопотребността на основните почвени типове, влиянието на варуването при киселите горски почви, норми и срокове на торене, техника за внасяне на минерални и органични торове, ролята на вегетационните подхранвания, изследват се процесите на трайните изменения в почвата, мястото на торенето в борбата със сушата и др.
Поставя се началото на опитите за борба с плевелите чрез обработка на почвата при съчетаване на подметката с дълбоката оран и последващо окопаване. На по-късен етап се въвеждат хербицидите и се изучават възможностите и съчетаването на механичните с химичните средства за борба.
Паралелно с научноизследователските програми в областта на растениевъдството, се развиват и изследванията по проблемите на животновъдството. Започва развъдно-подобрителна работа със свинете и производството на елитен разплоден материал за страната. Създадена и усъвършенствана е “Бяла българска облагородена свиня”, призната за една от най-ценните български породи. Определен е приносът на Института с изследванията в областта на силажиране на фуражите и хранене на свинете с фураж и люцерново брашно. Установени са подходящи леки типове свинарници, лагерно-пасищно отглеждане на свинете, техника на заплождане и т.н.
В областта на говедовъдството е работено за създаване на млечно-месна порода чрез кръстосване на местно “Сиво говедо” с “Кулско” и “Сименталско”, а по овцевъдство – за създаване на полутънкорунна порода за вълна, млеко и месо, чрез кръстосване на “Черноглава плевенска” с “Меринофлайш”.
До 1938 г. главната насока на работа на станцията е била агротехническа. Поставени са за разрешаване най-важните въпроси по обработка на почвата, отглеждане на растенията и торене, паралелно с това задълбочаване работата по селекция на пшеница, царевица и слънчоглед.
От 1946 до 1950 г. научноизследователската работа се поделя по равно между агротехника и селекция и обхваща главно изследванията за подобряване на вегетационния фактор вода, решаващ за повишаване на добивите, определяне торопотребността на почвата и рационализиране на торенето; селекционна работа с царевица, пшеница, слънчоглед, ечемик, овес, бобови и др.
От 1950 г. по решение на Министерството на земеделието, станцията прераства в Институт по агротехника. Увеличава се обемът на научноизследователската работа и се извършва цяластно преустройство на научната тематика и организация. От 1950 до 1954 г. вземат превес агротехническите изследвания свързани с въвеждането на тревополната система и особено проблема за борба със сушата.
Научноизследователската работа се провежда в следните направления:
1. Земеделие с раздели: сеитбообращения, обработка на почвата, торене, лаборатория по агрохимия и физика, и агрометеорологична станция.
2. Подобрителна работа с полските култури с раздели: селекция и агротехника на царевицата, селекция на пшенецата, селекция и агротехника на фасула, агротехника на памука, растителна защита, ентомология и фитопатология.
3. Фуражно производство
4. Зеленчукопроизводство
5. Напояване
6. Животновъдство с четири раздела – свиневъдство, говедовъдство, птицевъдство и овцевъдство.
7. Икономика и организация
8. Внедрителска дейност
През 1954 г. Институтът по агротехника се обединява със Станцията по животновъдство в Селскостопански научноизследователски институт с две опитни бази – в с. Медковец и с. Голямо Пещене.
За подобряване, разширяване и задълбочаване на научноизследователската работа на института, по решение на Министерството на земеделието и горите, той прераства в Комплексен селскостопански научен институт. В системата му са включени Комплексна опитна станция гр. Видин и Хидромелиоративна опитна станция гр. Павликени.Създадена е опитна база по поливно земеделие в с. Долни Луковит и е обособена Експериментална база с 17 135 дка. земя, от които за опитни цели – 2 910 дка. В този период са решени редица въпроси от агротехниката на основните земеделски култури и са създадени голям брои сортове.
През 1962 г. Комплексният селскостопански научен институт се трансформира в Институт по царевицата гр. Кнежа, отговарящ за Националната координационна програма по царевицата в страната. В селекционните програми се въвежда наличният световен генофонд и достижения в областта на селекцията и генетиката на царевицата, което дава възможност за съвсем кратък период от време да бъдат създадени, признати и районирани серия нови хибриди, между които: Кн. 35, Кн. 36, Кн 38, Кн 602, Кн 611, Кн 403 др. Резултатите са много добри и техните създатели са наградени с Димитровска награда - Владимир Вълчинков, Атанас Севов, Кана Рускова, Гето Тодоров, Гр. Найденов.
Поставено е началото на извеждане на опити с различни системи на обработка на почвата и въвеждане на минимални и нулеви обработки. Извежда се един от най-продължителните опити, със система на торене на царевицата в звено с пшеница и като монокултура, в т.ч. и микроторене. На научна основа се поставя борбата с плевелната растителност при съчетаване на механичните с химични средства. Разширена е работата по агроекология, напояване, механизация и икономика на царевичното производство.
В опитното поле на Института - 1970 - 1971 г.
Част от колектива , създал и внедрил нови царевични хибриди, носител на Димитровска награда, 1972 г.
От дясно наляво - Атанас Севов, Кана Рускова, Владимир Вълчинков и Гето Тодоров.
Развиват се нови направления в селекцията на царевицата – създаване на високолизинови, високопротеинови, амилозни, каротинови, захарни и пукливи царевици, хибриди с различен срок на узряване за зърно, силаж и втора култура. Задълбочават се изследванията по експериментален мутагенезис, отдалечена и подвидова хибридизация. С цел обогатяване генетичната основа на селекцията, в селекционната програма се въвежда екзотична плазма. Разширяват се и се задълбочават изследванията на явлението хетерозис, наследяването на количествените признаци, биосинтеза на протеин, факторите влияещи върху добива, имунологичните изследвания и устойчивостта на хибридите към болести и неприятели. Поставя се началото на изследвания на цитоплазматичната и генетична мъжка стерилност при царевицата с оглед премахване на ръчния труд за обезметляване на майчините компоненти, подобряване биологичните качества на линиите родителски компоненти на хибридите. Изпитват се нови схеми на семепроизводство.
В резултат на системна и целенасочена научноизследователска работа са признати и районирани хибриди от всички групи на зрялост и направления на използване:
- Ранни хибриди – група 200-300 по ФАО. Вегетационен период 105-115 дни – Кн 180, Кн 255, Кн 260А, Кн МV – 293 и др.
- Средно-ранни хибриди – група 350-450 по ФАО. Вегетационен период 115-125 дни – Кн 430, Кн 455, Кн 460 и др.
- Средно-късни хибриди – група 500-600 по ФАО. Вегетационен период 125-135 дни – Кн 510, Кн 530, Кн 556, Кн 557 и др.
- Късни хибриди – група над 600 по ФАО. Вегетационен период 135-150 дни – Кн 611, Кн 613, Кн 614, Кн 641, Кн 711, Кн 712 и др.
- Високолизинови – Кн 3, Кн 8, Кн 32О2, Кн 45 О2
- Високопротеинови – Кн ВП – 556, Кн ВП – 633
- Хибриди за силаж – Кн 35, Кн 633, Кн 650, Кн 666, Кн 673, Кн 674 и др.
- Пуклива царевица български сорт
- Създадени са синтетици на широка и тясна генетична основа. Изучени са ОКС и СКС на самоопрашени линии и наследяването на основните признаци от линиите в хибридите. Разработени са схеми за използване на мутационната и рекурентна селекция и т.н.
Изследванията в областта на технологията са насочени към създаване на условия за пълна изява на продуктивните възможности на хибридите и разработване на комплексни технологии по направления на използване и условия на отглеждане, в т.ч. обработка на почвата. Ролята на сеитбообращенията и предшествениците за царевицата и връзката им при борбата с плевелната растителност.
Изучава се хранителният режим на царевицата с макро и микроторове в система с различни торови норми и съотношения на NPK, на хибриди и техните родителски компоненти, при условия с и без напояване.
Установено е влиянието на гъстотата на посева за продуктивността на хибридите в зависимост от вегетационния период, условията на отглеждане и направленията на оползотворяване на продукцията. Борбата с плевелната растителност се изучава в неразривна връзка с опазването на околната среда. Направена е агроекологична класификация на хибридите по вегетационен период по системата на ФАО, броят на листата и сумата на ефективните температури.
Изучена е биологията и средствата за борба срещу икономичиски важни болести и неприятели – главня, хелминтоспориум, фузариум, телен червеи, царевичен пробивач и сив царевичен хоботник.
Изпитани са различни начини на прибиране и съхранение на продукцията на зърно и кочани, съхранение на зърното с 30-32 % влажност, целорастенийно прибиране на царевицата за силаж с 28-30 % и 40-45 % сухо вещество. Разработена е икономическа оценка и обосновка на отделни елементи от технологията на царевицата и са внедрени технологии за производство на царевица за зърно, семена и силаж по отделни АЕР и условия на отглеждане. Внедрени са технологии за суперинтензивно производство на царевица за зърно и силаж при среден добив 1200-1500 кг./дка зърно и 2500 кг./дка суха биомаса и т.н.
След 1989 г. в съответствие със свободните пазарни отношения и регламентираната частна собственост върху земята, научноизследователската работа е с подчертано приложен характер, организирана в три секции:
- Секция “Генетика, Физиология и Биохимия”;
- Секция “Селекция и семепроизводство”;
- Секция “Агротехника и икономика”.
Приоритетно значение имат изследванията насочени към:
- Подобряване на хибридния състав;
- Събиране, съхраняване проучване и поддържане на генетичните ресурси;
- Разработване на биотехнологични методи за селекция на царевица;
- Оценка и управление на рисковете на околната среда в условията на устойчиво земеделие;
- Оптимизиране на системи за обработка на почвата, минерално хранене и борба с болести, вредители и плевели;
- Научни изследвания в областта на агротехниката и икономиката за получаване на екологически чиста и конкурентноспособна продукция;
За постигане на заложените цели усилията са насочени към:
- Разширяване на генетичната плазма;
- Създаване на нов изходен материал, чрез използване на нови генетични и физиолого-биохимични методи;Усъвършенстване методите на селекционния процес на основата на експерименталния мутагенезис, отдалечена хибридизация, безвекторен пренос на ДНК и клетъчно тъканни технологии; Селекция на устойчивост на стресови условия; Създаване на хибриди с бърз темп на изпускане на влагата в периода от физиологична да пълна зрялост;
- Създаване на хибриди със специални качества;
- Предлагане на пазара на автентични, биологически чисти предбазови, базови и сертифицирани семена;
- Изясняване на сложните взаимодействия в системата “генотип – почва – климат” като научнообоснована основа за съставяне на диференцирани параметри и технологии за производство.
След 1989 г. в съответствие със свободните пазарни отношения и регламентираната частна собственост върху земята, научноизследователската работа е с подчертано приложен характер, организирана в три секции:
- Секция “Генетика, Физиология и Биохимия”;
- Секция “Селекция и семепроизводство”;
- Секция “Агротехника и икономика”.
Приоритетно значение имат изследванията насочени към:
- Подобряване на хибридния състав;
- Събиране, съхраняване проучване и поддържане на генетичните ресурси;
- Разработване на биотехнологични методи за селекция на царевица;
- Оценка и управление на рисковете на околната среда в условията на устойчиво земеделие;
- Оптимизиране на системи за обработка на почвата, минерално хранене и борба с болести, вредители и плевели;
- Научни изследвания в областта на агротехниката и икономиката за получаване на екологически чиста и конкурентноспособна продукция;
За постигане на заложените цели усилията са насочени към:
- Разширяване на генетичната плазма;
- Създаване на нов изходен материал, чрез използване на нови генетични и физиолого-биохимични методи;Усъвършенстване методите на селекционния процес на основата на експерименталния мутагенезис, отдалечена хибридизация, безвекторен пренос на ДНК и клетъчно тъканни технологии; Селекция на устойчивост на стресови условия; Създаване на хибриди с бърз темп на изпускане на влагата в периода от физиологична да пълна зрялост;
- Създаване на хибриди със специални качества;
- Предлагане на пазара на автентични, биологически чисти предбазови, базови и сертифицирани семена;
- Изясняване на сложните взаимодействия в системата “генотип – почва – климат” като научнообоснована основа за съставяне на диференцирани параметри и технологии за производство.
В периода 1962-2018 година в Института са създадени и признати над 100 броя царевични хибриди. Разработени и внедрени в земеделската практика са технологии за производство на царевица при различни условия на отглеждане и направления на използван
Поставянето на научните изследвания на високо равнище в унисон със световната наука доведе до конкретни научни постижения. В периода след 2000 г. са признати от ГД ”Сортоизпитване” при ИАСАС 29 броя царевични хибриди.
В Патентно ведомство на Р. България се поддържат над 30 броя сертификати на царевични хибриди.
Достиженията на научно-приложните изследвания дават възможност за комерсиализация на научните продукти. Ежегодно Институтът сключва ”Лицензионни договори” с утвърдени семепроизводители от всички региони на страната за производство на сертифицирани семена. Производството на високите категории семена (предбазови и базови) се осъществява на базата на ”Възлагателни договори”.,
Институтът по царевицата предлага:
- Базови и сертифицирани семена от царевица;
- Сертифицирани семена от други полски култури (пшеница и ечемик);
- Научно обосновани програми за подобряване производството на царевица за зърно, семена, силаж и неговото научно обслужване;
- Обучение на кадри (докторантури) в областта на селекцията и семепроизводството на царевицата.
- Лекционна, консултантска дейност и лабораторно обслужване.
Институтът има дългосрочно сътрудничество (повече от 50 години) с Институт за кукуруз „Земун поле“ – Белград, Сърбия, с Национален институт за земеделски изследвания – Фундуля, Румъния и напоследък със Селскостопанска академия на провинция Хейлундзян – Китай.
Институтът има програмна акредитация за обучение в образователна и научна степен „Доктор” по научни специалности: Селекция и семепроизводство на културните растения, шифър 04.01.05.
Личности с особен принос за развитието на Института и на цялата земеделска наука.
- Акад. Христо Даскалов – директор на станцията в Кнежа през 1931 – 1932 г. световно известен учен, генетик, по-късно зам. председател на БАН, председател на АСН (1966-1972) и пръв ректор на ВСИ – Пловдив.
- Чл. Кор. Исай Георгиев – ръководител на научния колектив от Станцията по животновъдство, създал породата свине "Голяма бяла българска", по-късно декан на Зоотехническия факултет на ВСИ – София.
- Проф. Кирил Киряков – директор на Института в перода 1955-1956 г., по-късно виден университетски преподавател, ръководител през 50-те години на миналия век на научната група по царевицата, от която се раждат плеада учени-селекционери като: Владимир Вълчинков, Атанас Севов, Никола Томов, Григорий Найденов, Трифон Георгиев, Панайот Станев, Гено Телкиев и др.
- Акад. Никола Томов – учен и селекционер, най-дълггодишен директор на Института по царевицата (от 1978 до 1991), през който период научното звено има най-голямо развитие и творчески постижения.
- През периода 1959-1963 г. в Кнежа като млад сътрудник работи Тодор Рачински, по-късно директор на Добруджанския институт в Генерал Тошево, най-талантливият български селекционер при пшеницата, чийто сортове имат световно признание.