През 1962 г. Комплексният селскостопански научен институт се трансформира в Институт по царевицата гр. Кнежа, отговарящ за Националната координационна програма по царевицата в страната. В селекционните програми се въвежда наличният световен генофонд и достижения в областта на селекцията и генетиката на царевицата, което дава възможност за съвсем кратък период от време да бъдат създадени, признати и районирани серия нови хибриди, между които: Кн. 35, Кн. 36, Кн 38, Кн 602, Кн 611, Кн 403 др. Резултатите са много добри и техните създатели са наградени с Димитровска награда - Владимир Вълчинков, Атанас Севов, Кана Рускова, Гето Тодоров, Гр. Найденов.
Поставено е началото на извеждане на опити с различни системи на обработка на почвата и въвеждане на минимални и нулеви обработки. Извежда се един от най-продължителните опити, със система на торене на царевицата в звено с пшеница и като монокултура, в т.ч. и микроторене. На научна основа се поставя борбата с плевелната растителност при съчетаване на механичните с химични средства. Разширена е работата по агроекология, напояване, механизация и икономика на царевичното производство.
В опитното поле на Института - 1970 - 1971 г.
Част от колектива , създал и внедрил нови царевични хибриди, носител на Димитровска награда, 1972 г.
От дясно наляво - Атанас Севов, Кана Рускова, Владимир Вълчинков и Гето Тодоров.
Развиват се нови направления в селекцията на царевицата – създаване на високолизинови, високопротеинови, амилозни, каротинови, захарни и пукливи царевици, хибриди с различен срок на узряване за зърно, силаж и втора култура. Задълбочават се изследванията по експериментален мутагенезис, отдалечена и подвидова хибридизация. С цел обогатяване генетичната основа на селекцията, в селекционната програма се въвежда екзотична плазма. Разширяват се и се задълбочават изследванията на явлението хетерозис, наследяването на количествените признаци, биосинтеза на протеин, факторите влияещи върху добива, имунологичните изследвания и устойчивостта на хибридите към болести и неприятели. Поставя се началото на изследвания на цитоплазматичната и генетична мъжка стерилност при царевицата с оглед премахване на ръчния труд за обезметляване на майчините компоненти, подобряване биологичните качества на линиите родителски компоненти на хибридите. Изпитват се нови схеми на семепроизводство.
В резултат на системна и целенасочена научноизследователска работа са признати и районирани хибриди от всички групи на зрялост и направления на използване:
- Ранни хибриди – група 200-300 по ФАО. Вегетационен период 105-115 дни – Кн 180, Кн 255, Кн 260А, Кн МV – 293 и др.
- Средно-ранни хибриди – група 350-450 по ФАО. Вегетационен период 115-125 дни – Кн 430, Кн 455, Кн 460 и др.
- Средно-късни хибриди – група 500-600 по ФАО. Вегетационен период 125-135 дни – Кн 510, Кн 530, Кн 556, Кн 557 и др.
- Късни хибриди – група над 600 по ФАО. Вегетационен период 135-150 дни – Кн 611, Кн 613, Кн 614, Кн 641, Кн 711, Кн 712 и др.
- Високолизинови – Кн 3, Кн 8, Кн 32О2, Кн 45 О2
- Високопротеинови – Кн ВП – 556, Кн ВП – 633
- Хибриди за силаж – Кн 35, Кн 633, Кн 650, Кн 666, Кн 673, Кн 674 и др.
- Пуклива царевица български сорт
- Създадени са синтетици на широка и тясна генетична основа. Изучени са ОКС и СКС на самоопрашени линии и наследяването на основните признаци от линиите в хибридите. Разработени са схеми за използване на мутационната и рекурентна селекция и т.н.
Изследванията в областта на технологията са насочени към създаване на условия за пълна изява на продуктивните възможности на хибридите и разработване на комплексни технологии по направления на използване и условия на отглеждане, в т.ч. обработка на почвата. Ролята на сеитбообращенията и предшествениците за царевицата и връзката им при борбата с плевелната растителност.
Изучава се хранителният режим на царевицата с макро и микроторове в система с различни торови норми и съотношения на NPK, на хибриди и техните родителски компоненти, при условия с и без напояване.
Установено е влиянието на гъстотата на посева за продуктивността на хибридите в зависимост от вегетационния период, условията на отглеждане и направленията на оползотворяване на продукцията. Борбата с плевелната растителност се изучава в неразривна връзка с опазването на околната среда. Направена е агроекологична класификация на хибридите по вегетационен период по системата на ФАО, броят на листата и сумата на ефективните температури.
Изучена е биологията и средствата за борба срещу икономичиски важни болести и неприятели – главня, хелминтоспориум, фузариум, телен червеи, царевичен пробивач и сив царевичен хоботник.
Изпитани са различни начини на прибиране и съхранение на продукцията на зърно и кочани, съхранение на зърното с 30-32 % влажност, целорастенийно прибиране на царевицата за силаж с 28-30 % и 40-45 % сухо вещество. Разработена е икономическа оценка и обосновка на отделни елементи от технологията на царевицата и са внедрени технологии за производство на царевица за зърно, семена и силаж по отделни АЕР и условия на отглеждане. Внедрени са технологии за суперинтензивно производство на царевица за зърно и силаж при среден добив 1200-1500 кг./дка зърно и 2500 кг./дка суха биомаса и т.н.
След 1989 г. в съответствие със свободните пазарни отношения и регламентираната частна собственост върху земята, научноизследователската работа е с подчертано приложен характер, организирана в три секции:
- Секция “Генетика, Физиология и Биохимия”;
- Секция “Селекция и семепроизводство”;
- Секция “Агротехника и икономика”.
Приоритетно значение имат изследванията насочени към:
- Подобряване на хибридния състав;
- Събиране, съхраняване проучване и поддържане на генетичните ресурси;
- Разработване на биотехнологични методи за селекция на царевица;
- Оценка и управление на рисковете на околната среда в условията на устойчиво земеделие;
- Оптимизиране на системи за обработка на почвата, минерално хранене и борба с болести, вредители и плевели;
- Научни изследвания в областта на агротехниката и икономиката за получаване на екологически чиста и конкурентноспособна продукция;
За постигане на заложените цели усилията са насочени към:
- Разширяване на генетичната плазма;
- Създаване на нов изходен материал, чрез използване на нови генетични и физиолого-биохимични методи;Усъвършенстване методите на селекционния процес на основата на експерименталния мутагенезис, отдалечена хибридизация, безвекторен пренос на ДНК и клетъчно тъканни технологии; Селекция на устойчивост на стресови условия; Създаване на хибриди с бърз темп на изпускане на влагата в периода от физиологична да пълна зрялост;
- Създаване на хибриди със специални качества;
- Предлагане на пазара на автентични, биологически чисти предбазови, базови и сертифицирани семена;
- Изясняване на сложните взаимодействия в системата “генотип – почва – климат” като научнообоснована основа за съставяне на диференцирани параметри и технологии за производство.
След 1989 г. в съответствие със свободните пазарни отношения и регламентираната частна собственост върху земята, научноизследователската работа е с подчертано приложен характер, организирана в три секции:
- Секция “Генетика, Физиология и Биохимия”;
- Секция “Селекция и семепроизводство”;
- Секция “Агротехника и икономика”.
Приоритетно значение имат изследванията насочени към:
- Подобряване на хибридния състав;
- Събиране, съхраняване проучване и поддържане на генетичните ресурси;
- Разработване на биотехнологични методи за селекция на царевица;
- Оценка и управление на рисковете на околната среда в условията на устойчиво земеделие;
- Оптимизиране на системи за обработка на почвата, минерално хранене и борба с болести, вредители и плевели;
- Научни изследвания в областта на агротехниката и икономиката за получаване на екологически чиста и конкурентноспособна продукция;
За постигане на заложените цели усилията са насочени към:
- Разширяване на генетичната плазма;
- Създаване на нов изходен материал, чрез използване на нови генетични и физиолого-биохимични методи;Усъвършенстване методите на селекционния процес на основата на експерименталния мутагенезис, отдалечена хибридизация, безвекторен пренос на ДНК и клетъчно тъканни технологии; Селекция на устойчивост на стресови условия; Създаване на хибриди с бърз темп на изпускане на влагата в периода от физиологична да пълна зрялост;
- Създаване на хибриди със специални качества;
- Предлагане на пазара на автентични, биологически чисти предбазови, базови и сертифицирани семена;
- Изясняване на сложните взаимодействия в системата “генотип – почва – климат” като научнообоснована основа за съставяне на диференцирани параметри и технологии за производство.
В периода 1962-2018 година в Института са създадени и признати над 100 броя царевични хибриди. Разработени и внедрени в земеделската практика са технологии за производство на царевица при различни условия на отглеждане и направления на използван
Поставянето на научните изследвания на високо равнище в унисон със световната наука доведе до конкретни научни постижения. В периода след 2000 г. са признати от ГД ”Сортоизпитване” при ИАСАС 29 броя царевични хибриди.
В Патентно ведомство на Р. България се поддържат над 30 броя сертификати на царевични хибриди.
Достиженията на научно-приложните изследвания дават възможност за комерсиализация на научните продукти. Ежегодно Институтът сключва ”Лицензионни договори” с утвърдени семепроизводители от всички региони на страната за производство на сертифицирани семена. Производството на високите категории семена (предбазови и базови) се осъществява на базата на ”Възлагателни договори”.,