Институтът по царевицата гр. Кнежа води началото си от 1924 г. Тогава със Заповед № 4054 от 25.10.1924 г. на Министъра на земеделието, е открито Опитно поле в гр. Кнежа за създавене на мрежа от опитни институти, като гръбнак на агрономическата наука в страната. Реалното му създаване е извършено с Указ № 77 от 03.12.1925 г., подписан от Негово Вличество цар Борис ІІІ.

"Да се направи от Кнежа голям просветен център за земеделеца в цялата дунавска България."

   

 Указ на цар Борис ІІІ

 

 

"Село Кнежа ще има земеделско училище, опитно поле и семепроизводно стопанство. Опитното поле ще облагороди семената на сеющите култури и създаде и нови такива ..."

  вестник "Кнежански вести" , 1924 г

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Началото на научните изследвания се поставя през 1926 год. с разработване и извеждане на програма за подобряване на работата с царевицата. Първите опити с пшеница са заложени през 1928 г., а през есента на същата година се открива “депо за добитък в Кнежа”, което през 1939 год. прераства в Опитна станция по животновъдство. Научноизследователската програма е разширена с разгрнатата подобрителна работа при фасул, ечемик, овес и слънчоглед, а през 1930 г. се залагат първите опити с обработка на почвата, торене и отглеждане на растенията.

Прeз 1931 г. Опитното поле се обединява със семепроизводното стопанство към Практическото земеделско училище в Държавна земеделска опитна стаенция със значително по-широка научна програма и семепроизводна дейност.

   

Първата сграда на Института - 1925 г.

 

         

Жътва в семепроизводното стопанство на Института - 1929 г.   Мичерлихова вегетационна къща - 1930 г.

 

В периода до 1930 г. се слага началото на сортоизпитването и селекция на царевицата, пшеницата, ечемика, овеса, фасуа и първи опити по обработка на почвата, окопаване на растенията и торене. Най-голямо научно и сеекционно постижение на Института е създаването на сорта зимна мека пшеница № 301, признат през 1948 г. Сортът е създаден от Жеко Чолаков и Борис Белев. Създадени са и сортовете ечемик № 90, Овес № 26, Слъчоглед Възкъсен № 90 и Софийско-Кнежански 3/18 от д-р Атанасов.

 По пътя на масовата селекция през 1926-28 г. Жеко Чолаков създава първият сорт "Бяла седефана" царевица. Вторият сорт е получен от д-р Атанасов "Жълта местна подорена - 1857". По-късно са създадени и други сортове "Твърда бяла № 241", "Кнежанска твърда, портокалова № 1241", "Кнежански твърда жълта № 1006".

По агротехниката на царевицата работят от 1929 г. Атанас Смирнов, Петко Радомиров, Крум Петков, Йордан Йорданов, Гриша Найденов и създават цялостна програма по обработка на почвата и торене. Установяват подходщи срокове на сеитба, гъстота на посева.

 

   

 

Най-голямо научно и селекционно постижение на Института през този период е създаването на сорт Зимна мека пшеница № 301, заемащ 70 % от площите на културата в страната. В резултат на подобрителна работа с № 301 и по пътя на половата хибридизация със сортовете Окерман, Юбилейна І и ІІ са излъчени и други перспективни сортове пшеница: № 14, Червенка и т.н. Създадени са сортовете Ечемик № 90, Овес № 26, Слънчоглед Възкъсен 386 и Софийско-Кнежански 3/18.

  Подобрителната работа с царевицата започва през 1926 г. По пътя на масовата селекция е създаден първият сорт “Бяла седефена царевица”, а чрез отбор в жълти местни царевици – “Жълта местна подобрена – 1857”. Широко приложение в практиката намират сортовете: “Твърда бяла № 1241”, “Кнежанска твърда портокалова № 1965”, “Кнежанска твърда жълта № 1006” и др. Нов етап в селекционната работа е междусортовата хибридизация започва през 1949 г. От стотиците изпитани хибриди са признати и районирани само 9 бр., от които най-широко разпространение намира “Жълта местна подобрена х А 26

От 1951 г. се поставя началото на междулинейната хибридизация. В Института се проучват и чуждестранни сортове, междусортови и междулинейни хибриди, в резултат на което в практиката намират приложение двойните междулинейни хибриди: “ВИР – 42”, “Охайо С-92”, “Висконзин 641 АА”, “Канзас 1859” и др.

Научноизследователската работа по агротехника на царевицата започва през 1929 г. с установяване подходящите срокове на сеитба, гъстотата на посева, сеитбената нарма и др. Първите опити по обработка на почвата са заложени през 1931 г. В продължение на девет години се разработва и извежда цялостна научноизследователска програма по обработка на почвата, торене и ролята на предшествениците в отглеждането на пшеница, царевица, слънчоглед, овес, фасул и други култури. Въведена е двуполката “пшеница–царевица”, елиминирана е черната угар с въвеждане на тревно-фуражни сеитбообращения, заменяне на тревните смески с люцерна и т.н.

Първите опити с торене на царевицата са заложени през 1931 г. Установява се торопотребността на основните почвени типове, влиянието на варуването при киселите горски почви, норми и срокове на торене, техника за внасяне на минерални и органични торове, ролята на вегетационните подхранвания, изследват се процесите на трайните изменения в почвата, мястото на торенето в борбата със сушата и др.

Поставя се началото на опитите за борба с плевелите чрез обработка на почвата при съчетаване на подметката с дълбоката оран и последващо окопаване. На по-късен етап се въвеждат хербицидите и се изучават възможностите и съчетаването на механичните с химичните средства за борба.

Паралелно с научноизследователските програми в областта на растениевъдството, се развиват и изследванията по проблемите на животновъдството. Започва развъдно-подобрителна работа със свинете и производството на елитен разплоден материал за страната. Създадена и усъвършенствана е “Бяла българска облагородена свиня”, призната за една от най-ценните български породи. Определен е приносът на Института с изследванията в областта на силажиране на фуражите и хранене на свинете с фураж и люцерново брашно. Установени са подходящи леки типове свинарници, лагерно-пасищно отглеждане на свинете, техника на заплождане и т.н.

В областта на говедовъдството е работено за създаване на млечно-месна порода чрез кръстосване на местно “Сиво говедо” с “Кулско” и “Сименталско”, а по овцевъдство – за създаване на полутънкорунна порода за вълна, млеко и месо, чрез кръстосване на “Черноглава плевенска” с “Меринофлайш”.

До 1938 г. главната насока на работа на станцията е била агротехническа. Поставени са за разрешаване най-важните въпроси по обработка на почвата, отглеждане на растенията и торене, паралелно с това задълбочаване работата по селекция на пшеница, царевица и слънчоглед.

От 1946 до 1950 г. научноизследователската работа се поделя по равно между агротехника и селекция и обхваща главно изследванията за подобряване на вегетационния фактор вода, решаващ за повишаване на добивите, определяне торопотребността на почвата и рационализиране на торенето; селекционна работа с царевица, пшеница, слънчоглед, ечемик, овес, бобови и др.

От 1950 г. по решение на Министерството на земеделието, станцията прераства в Институт по агротехника. Увеличава се обемът на научноизследователската работа и се извършва цяластно преустройство на научната тематика и организация. От 1950 до 1954 г. вземат превес агротехническите изследвания свързани с въвеждането на тревополната система и особено проблема за борба със сушата.

 

Научноизследователската работа се провежда в следните направления:

          1. Земеделие с раздели: сеитбообращения, обработка на почвата, торене, лаборатория по агрохимия и физика, и агрометеорологична станция.

       2. Подобрителна работа с полските култури с раздели: селекция и агротехника на царевицата, селекция на пшенецата, селекция и агротехника на фасула, агротехника на памука, растителна защита, ентомология и фитопатология.

          3. Фуражно производство

          4. Зеленчукопроизводство

          5. Напояване

          6. Животновъдство с четири раздела – свиневъдство, говедовъдство, птицевъдство и овцевъдство.

          7. Икономика и организация

          8. Внедрителска дейност

 

През 1954 г. Институтът по агротехника се обединява със Станцията по животновъдство в Селскостопански научноизследователски институт с две опитни бази – в с. Медковец и с. Голямо Пещене.

За подобряване, разширяване и задълбочаване на научноизследователската работа на института, по решение на Министерството на земеделието и горите, той прераства в Комплексен селскостопански научен институт. В системата му са включени Комплексна опитна станция гр. Видин и Хидромелиоративна опитна станция гр. Павликени.Създадена е опитна база по поливно земеделие в с. Долни Луковит и е обособена Експериментална база с 17 135 дка. земя, от които за опитни цели – 2 910 дка. В този период са решени редица въпроси от агротехниката на основните земеделски култури и са създадени голям брои сортове.